Компания

Тази вечер бях поканила някои необходимости на гости. Не дойдоха. Заминали са на коледна ваканция. Още в края на лятото. Единствената, която е тук с мен, е тази да пиша. И тя идва у нас понякога, когато не пие запален афтършок на някой бар и не се смее истерично по улиците. Заета е. Тук са и някои задължения. Не съм ги канила, гоня ги с крясъци. Уискито няма да стигне за всички. Виждам и някои възможности. Едни ги познавам. Други за първи път ги виждам и нескопосано им се представям. Както винаги. Много спомени на това събиране. Те навсякъде се бутат. Напоследък окупират сънищата ми. Ама и мечтите са дошли. Високи, сини, на извънземни приличат. По-красиви извънземни не съм виждала. Изведнъж става облачно от уискито. То ми действа като лято, не като алкохол. Първо e слънчево, почти идеално, а после следва посивяване. И горещ летен дъжд, който се изсипва в януарската ми вечер. Буря. И други милион бури в милионния град. Партито започва да става скучно. Иска ми се да остана насаме с моята буря. Или една друга.

Леглото е оправено и чака да си лягаме.