четвъртък, 21 декември 2017 г.

кафемашина

на опашка пред нас жена с басов глас и халка на пръста си
тези купуват по две кафета
а ние сме почнали да бързаме чакайки и да мрънкаме бързайки
докато машината бъдещето предрича
„не връщам ресто и чашките свършиха“
течността и животът в небитието изтичат

обществото - рубинено, лъскаво - крещи, ругае и блъска се
„няма нищо по ценно от времето“
но го изгубваме чакайки и пропиляваме мрънкайки
не четем, а нас само ни сричат
на английски се чува неуместен въпрос: с карта плаща ли се
а ретро псувнята към пощата тича

сряда, 20 декември 2017 г.

рене и декарт

мисля, следователно съществувам
си казах преди да си глътна езика
мисля те, следователно съществувам
сърцебиенето ми нахално извика
мисля те, следователно съществуваш
успокои ме не кой да е, а страха ми
мислиш ли ме или изобщо не съществувам?
утре през прозореца ще се хвърли ума ми
не ме мислиш, а аз съществувам
ще се уволня от тая проклета пиеса
мислиш ме, а аз съществувам
късно е, вече не искам да ставам актриса
мислим се коледно
по прогноза съществуване се очаква януари
мислим се пролетно
наесен сме отново просто другари
първоначално помислих, че стихотворението е любовно
егоцентрично обаче оказва се –
изречението на декарт е виновно

какъв любовник се оказа лятото

косата е отрязана,
а заедно с нея лятото...

какъв любовник се оказа лятото
как ненаситно те обича
ревнува от морето, бурите и вятъра
и съжалява, че не може да ти подари кокиче

в гората скриваш себе си
за да не може да ти се любува
да плаче иска, но не може лятото
и чака сутрин среща, случайна уж, на ъгъла

игличките на бора усърдно то събира
и разстила ти постеля
не знае, че боли те любовта на лятото
а ти все пак си негова, поне в неделя

дали голямата любов е лятото
се питаш днес а може би и вчера
но ти си влюбена в него и в другите
във всички – и всяко най превръща се в химера

жигосва тленното ти лятото
косата ти, бедрата и недрата
душата ти маркира, за да те познае
след като те сподели със свободата

защото кажеш ли, че писнало ти е от лятото
то жертвено се самоубива
и само спомен ти оставя върху тялото
като ужилване от мъничко коприва

косата е отрязана
а заедно с нея лятото...