си казах преди да си глътна езика
мисля те, следователно съществувам
сърцебиенето ми нахално извика
мисля те, следователно съществуваш
успокои ме не кой да е, а страха ми
мислиш ли ме или изобщо не съществувам?
утре през прозореца ще се хвърли ума ми
не ме мислиш, а аз съществувам
ще се уволня от тая проклета пиеса
мислиш ме, а аз съществувам
късно е, вече не искам да ставам актриса
мислим се коледно
по прогноза съществуване се очаква януари
мислим се пролетно
наесен сме отново просто другари
първоначално помислих, че стихотворението е любовно
егоцентрично обаче оказва се –
изречението на декарт е виновно
Няма коментари:
Публикуване на коментар