не е нова година
нито нов късмет
не е казана дума
или хвърлен камък
не е формула за радиус
и не е 3,14
не е четвърт, половина, цяло
и не е през 9 планини в десета
нищо че и там си ходил
за да го намериш
а е
един ден
в който ти писва да си
като мухлясала забравена половина на кисел лимон
като „остаряла проститутка, която си спомня за младостта“
като липса на воля за следпразнична диета
като развален светофар (така си бил винаги, не само през януари)
като ядосаните бръчки на челото ти
като глътнат език по време на семейна вечеря
изчисляваш
едно просто човешко
уравнение
че не е добре да си „като“
и се примиряваш с това, че си
независимо колко
все още
безразсъден
безотговорен
неадекватен
несигурен
най-вече думи с без и не
/всъщност само такива думи/
които ти отиват на възрастта
замерят те с тях
ти си ги събираш
и после пишеш
„произведения на изкуството“
като истински млад поет
защото
напук на тези, които те целят
СИ млад
напук и на себе си
СИ млад
нищо че падна в дупката на нулата
на твоите 20 години
сега отначало
за да се научиш, че началото
не е страшно
изглежда да горчи
но ще ти се разтопи в устата
заедно със следващите 20 години
които ще замажат представките
на твоите думи
ОТВОРИ СИ УСТАТА!
и си признай
никога не си очаквал разстоянието между я и а
да е един обикновен ден, в който
не ти липсва поезията
не ти пука за бъдещето
професията
знанието
дипломата
пука ти само за мисленето
и колко е хубаво да мислиш за думи с буквата А
ананас
алкохол
ангел
антихрист
автобус
акордеон
аспержи
в този ред
без ред
неподредени
какъвто си и ти
един Аз
на милион
