гнездо от (с)мисли

човешка гравитация
двойници, влюбени и нарочно загубени
тя ни води
към срещи, съжителства, попечителства, сваляне на правителства
плам, който
ухае сега, после вехне
че ни е грижа правим се, после чезнем
един за друг
докато животът не стане задоволителен
защото спи ми се и вече не ми се говори
капакът на третото ми око заяде, не се отвори
боли
за големите планове,
за ръката, за гребена, за тревата, за хребета
за следващия път, който с някого някъде
за Вчера, която сърдито излезе
и насълзи ми очите
за морето, което утихна в гърдите

човешка гравитация
седем милиарда планети любов
делено на две, половинка за всеки
за кога да го мислим, за кога да пестим
себе си, на времето квотите, на ежедневието нотите
нека не спираме на средата на пътя
да не заспиваме, да пренебрегнем знаците, да вържем хамаците
да не боли
че това всичко са голи мечти
които зъзнат на ръба на ума ни
нали
едно и също искаме, но в различни количества
да опитомим всички от утре-та
да остане
мига
пълнолетен, пораснал, пробляснал
като дума, записана с химикал на салфетка
за да се сбъднем трябва да хвърлим ключа
от своята собствена и от чуждата клетка

пресмятания

песен по песен

умножавам сълзите
тъмно по тъмно
не мога да погледна луната в очите
диня по диня
на планина от кости(лки) приличам
такси по такси
себе си от всекиго волно-неволно отвличам
печка по печка
се стапям и тека по тротоари
шахта по шахта
на дъното четири крайника – стари другари
софия по софия
минувачът е равен на него

океан по море
на брега посред зима лежи моето алтер его

Картина на Франциско де Холанда