пресмятания

песен по песен

умножавам сълзите
тъмно по тъмно
не мога да погледна луната в очите
диня по диня
на планина от кости(лки) приличам
такси по такси
себе си от всекиго волно-неволно отвличам
печка по печка
се стапям и тека по тротоари
шахта по шахта
на дъното четири крайника – стари другари
софия по софия
минувачът е равен на него

океан по море
на брега посред зима лежи моето алтер его

Картина на Франциско де Холанда