събота, 11 юни 2016 г.

Андалусия



Тази нощ отидох в кухнята. Намазах си филия с безсъние. Сега лежа върху трохите с изцъклени очи. Чакам ръката на Бунюел да дойде и да ги разреже, за да изтекат всичките ми тайни. Ако беше дошъл да ме попита, щях да му кажа, че бръснач в днешно време може да поръчаш от интернет. Но Бунюел сигурно се е преродил в куче и не може да говори. Някой загрижен е наел хор от домашни прислужници, които нахлуват през вратата, започват да се въртят около мен и да пеят„Метли от миглите ви ще съшием и всичко ще блести от чистота“. Минават часове, в които гледам все нагоре, защото през тавана чудесно се вижда небето. Тишината ми подсказва, че съм сама. Даже трохите ги няма. От чистотата ми се повдига и повръщам. Заспивам с тайните си.

Хубаво е човек да има какво да изповяда, когато срещне свещеник в съня си. Моя го намерих в петдесетарски бар с аналогови цветове. Говоря без да си поемам дъх. Единствените паузи са, за да отпия. Мисля, че е водка, защото говоря наистина дълго и успявам да надвикам Елвис Пресли, който излиза от джубокса. По някое време от сламката ми се чува звукът на празнота. С него свършват и думите ми. Вместо Амин, паля цигара. Будя се след няколко дни гола.

Със съжаление откривам, че тайните ми са се върнали при мен, а на небесния простор виси нощницата ми.