прекалено си ти

Напиши се на times new roman, а после се изтрий
защото мразиш шрифта, а не себе си
Запали си пак цигара от пакета, който си скрила под леглото
Прати по дима послание на н(его)якого
Сбъдни всичко, което написа на ръка миналата година
Превъзмогни думите си и им сложи точка
. Безкрайността всички я искат, но никой не я взима
Заслушай се в диалектите на земята
Намери преводач на езика на сърдечния ритъм
След обясненията пак остани неразбрала
Оближи чужденците с признанията си
Ако те оближат и те, значи са ти повярвали
Завържи морски възел в главата си
и се смей неловко на истината
Изгреби грима от дюшека, на който заспиваш
и нарисувай спомените си като клоуни върху чаршафите
Разтвори аспирина в снега пред вратата
за да излекуваш всички, които стъпят на прага ти
Стисни юмрука си и виж, че си с 30 и 31 дни едновременно
Слушай и изпълнявай, момиче от огледалото
Нямам време за седем години нещастие
Прекалено си ти, за да ми бъдеш само въображаем приятел
Прекалено съм аз, за да ме живееш напразно

виновна е луната

На идване зарових поезията си. Около нея някъде посях костилка зрялост. Костилка логичност. Костилка сигурност. И костилка надежда, че другите костилки ще поникнат.
Градът, в който живея сега чака да го населиш, за да се превърне в населено място. Да населиш, да насилиш, да се вселиш. Всеки нещо чака. Не им обръщай внимание. На тях, и на зимата. Минусът в градусите е тире между нашите сложни съществителни имена. Ще намеря някой да промени правилата, за да не си останем полусляти. Ще му кажа, че е в името на локалното затопляне. Той ще ме разбере погрешно. Чуваш ли го как тича, как се пребива по стълбите, как бърза, как пръхти на вратата и се опитва да се напъха в ключалката. Заключих. И се изгубих в малката стая. На балкона мътя яйцата на някоя кукувица. Но е възможно и да са моите. Оттам те виждам идеално. Как пресичаш неправилно. Ако беше изчакал зеленото, щеше да видиш как изгрява луната. Ако беше изчакал зеленото, можеше да намеря начин да те пусна в малката стая. Щях да намеря някой да разбие вратата. Той щеше да ме разбере погрешно. Чуваш ли как се трупат хора, как гледат и си шушукат, алармата включиха. Полиция. Между всяка дума курва. Мен ли така наричат, бог ли, професията ли, държавата? Дребното хулиганство ще си го изпера и изсуша на парното, което между другото не работи много добре. Но нали знаеш, някой ще дойде, ще го поправи и ще почне да ми обсъжда прането. А след едно дребно хулиганство, още едно нищо не значи. Чудя се ти какво можеш. За какво да те потърся? Обидно е да си все в периферията на разказа.
На тръгване осъзнах, че не съм поливала костилките. Все тая. Невинаги се намира някой с лопата, който да ти изрови поезията.