Съм бялото на пешеходната пътека
ама онова изтърканото
което доскоро имаше отпечатъци
от стъпвано
Съм бунгалото до морето
онова почти сринало се
дом на една дървеница
огряна от слънцето
изцедено от дупките
Съм гнилото на жълтата круша
оная скършилата се
отгоре на къщата
падам точно в улука
засядам завинаги
Съм втората гърбица на камилата
по-високата и по-кривата
докато съществувам
преча на себе си
извор съм
на беди
Съм рамката на картината
на оная гениалната
на която не трябвам особено
но не съм и излишна
Съм свободата на рибата в аквариума
няколко литра
или милилитра
при това квадратни
аз съм квадратната свобода
която никой не разпознава
Съм храната между зъбите
на човека
оная предизвикана на дуел
със сабята в края на вечерята
Съм пръста, с който се сочат
виновните
оня здрав показалец
Съм малкото и голямо никога
...Наум
