грешки на формата

кекскекскекскекс
идва от поточната линия на живота
не му се събираме във формите
носим бакпулвер
в големи количества
ще родим нова форма
където да се вмества
цялата ни незначителност
и ще я гледаме с влюбено око
макар и трето
вперено в една единствена -
нашата форма
невидима за други очи
невъзможна за живеене
в единствено или множествено число
само дом на измислиците ни
ние – извън и отвъд
обречени на безформеност
и размазаност
страдащи от вечна жълтеница
вследствие на развалените яйца
от които сме направени
за да ни ръфат
човекоподобни

черници

Възможности за сетивност почти няма. Цветове също. Само моите представи за сетивност и цветове. Е, и тези на другите около мен. В черна дупка сме с късчетата си живот. Как една черна дупка може да говори и да не бъде само черна? Говорейки да ти гъделичка съзнанието, а чернеейки да ти свети в очите. Как една черна дупка може да бъде дом? На много черни хора, които се виждат и са мрак. Скрити и сигурни. Стабилни. Но в тихото се чуват и скърцането и стърженето, та дори и отсъствието. Но къде сме си изгубили очите? В изкривеното, разрушено пространство. Докато си ги търсим си бием главите и крещим. Нашите лозунги. И все намираме изход, който нито е, нито не е.