черници

Възможности за сетивност почти няма. Цветове също. Само моите представи за сетивност и цветове. Е, и тези на другите около мен. В черна дупка сме с късчетата си живот. Как една черна дупка може да говори и да не бъде само черна? Говорейки да ти гъделичка съзнанието, а чернеейки да ти свети в очите. Как една черна дупка може да бъде дом? На много черни хора, които се виждат и са мрак. Скрити и сигурни. Стабилни. Но в тихото се чуват и скърцането и стърженето, та дори и отсъствието. Но къде сме си изгубили очите? В изкривеното, разрушено пространство. Докато си ги търсим си бием главите и крещим. Нашите лозунги. И все намираме изход, който нито е, нито не е.