и(з)стина

Чашата на точки не е термо чаша. Аз съм термо тяло за неща от вчера. Вече престояли.

врачуване

Илюзия за слънце
и празен простор
там започвам
далече от веднага
чакам знака
за предимство
че засега е стоп
а дори още не карам курсове
и не шофирам
през думите
колко ли ще е трудно тогава
да ги събирам
товаря в багажника
и изхвърлям на сметище
където никой не чете
защото никой няма
а би било по-правилно
няма никой
или просто така сме свикнали
да вярваме във вярното
да си присвояваме неща
които не се купуват
да ги изплащаме цял живот
трудно ми е да комбинирам постоянно шифт и ентър , за да отивам на другия ред
но така някак си върви и в главата ми
затова понякога ме боли
от много едновременно
натиснати клавиши
вероятно комбинацията не е права
писане
като гледане на карти е
изводи обаче не намирам
в главата си се опитвам
да докажа теоремата
на съществуването
смисъла
пак
смисъла на съществуването
май че го знам
но нямам доказателства
никакви
кафето не знам дали е добра идея
при положение че никога не е било
сега ли ще помогне
ръката е протегната
потвърдете
потвърждавам
аз решавам
малки решения
които отлагам
и накрая
не взимам
колко мога да отлагам точно
някой да ми каже
лимита – колко утрета точно ще има
че да си казвам от утре започвам
каквото и да било
много станаха вече
тези думи
за миг ще ги няма
а word никога няма да каже стига
освен ако не забие
както от време на време
става и с нас