петък, 10 октомври 2014 г.

послание

Капна ми. И после водата изгоря.
Капна ти. И лятото се запали. Цялото.
Зеленото изчезва.
Синьото си остава в морето.
Хората са любимата ми тоналност.
Раковината си я отварям и вътре цветове.
14:30
Утре, вчера, миналата година.
Виена, Русия.
И много чаши пълни с мед.
Строим си мечти. И си закопаваме спомени в двора.
Ако го има.
Масата е моя. Или твоя. Не я искам. Не я имам.
Абсорбирах. Ви. Нас. Много.
+ енергия. Риба щука. Научавате паролата и намирате богатството.
Което е от другата страна на въдицата. И го издърпвате.
И улавяте.
Смях. Тук-там, горе-долу, сутрин-вечер. Вечност..
Четири стаи. За всяка по едно малко радио.
Слушайте, танцувайте, правилното е в сърцето.

кривото

В кривото се случва нещо
между влизането и излизането
омазани с кетчуп пръсти
дълго чакане и дълго говорене
празни приказки
и пълни чаши
пяна по краищата на устата
утаяване на енергията
няколко погледа
стотинки на масата
взимане на малки решения
вършене на незначителна работа
заслужена почивка
незаслужен бакшиш
неизползвани прибори
нещо не му е наред
кривото никога не е било право
но май това му е хубавото
на него
и на другите навици
хората вътре са все същите
с прави коси
и малко пари
криворазбрани
от цивилизацията
или криворазбиращи я
виждала съм ги
знам, че и те мен също

Наопаки

Стъпваме в облаци, когато пътуваме. Когато тръгваме. Докато стягаме багажа. Стигаме някъде и ни заболява. Липсва ни. Някого. Нещо. Знаем, че сме и липсвани. От някого. От нещо. Слънцето свети в краката ни. Като не помним, се срещаме с щастието. Като се сетим, ни затрупва тъгата. Валят отгоре хора, къщи, места, спомени и небето под нас почернява. Стъмва се и ни замръзват краката. Бършем сополите и гледаме нагоре. Млечният път е нашият и е почти магистрала. Голямата мечка е станала планина. Много стара. А звездите не падат никога, защото имат земно притегляне. И нямаме право на желания. А право да ходим по небето понякога? И да се завиваме с купести или перести одеала? Или това ни е предназначено за после? Когато няма да го има мозъкът да си спомня, сърцето да бие и носът да тече. Какво ще завиваме? Разопаковаме, слизаме, слънцето залязва по стъпките ни. Вадим юргана от скрина и си лягаме.