На идване зарових поезията си. Около нея някъде посях костилка зрялост. Костилка логичност. Костилка сигурност. И костилка надежда, че другите костилки ще поникнат.
Градът, в който живея сега чака да го населиш, за да се превърне в населено място. Да населиш, да насилиш, да се вселиш. Всеки нещо чака. Не им обръщай внимание. На тях, и на зимата. Минусът в градусите е тире между нашите сложни съществителни имена. Ще намеря някой да промени правилата, за да не си останем полусляти. Ще му кажа, че е в името на локалното затопляне. Той ще ме разбере погрешно. Чуваш ли го как тича, как се пребива по стълбите, как бърза, как пръхти на вратата и се опитва да се напъха в ключалката. Заключих. И се изгубих в малката стая. На балкона мътя яйцата на някоя кукувица. Но е възможно и да са моите. Оттам те виждам идеално. Как пресичаш неправилно. Ако беше изчакал зеленото, щеше да видиш как изгрява луната. Ако беше изчакал зеленото, можеше да намеря начин да те пусна в малката стая. Щях да намеря някой да разбие вратата. Той щеше да ме разбере погрешно. Чуваш ли как се трупат хора, как гледат и си шушукат, алармата включиха. Полиция. Между всяка дума курва. Мен ли така наричат, бог ли, професията ли, държавата? Дребното хулиганство ще си го изпера и изсуша на парното, което между другото не работи много добре. Но нали знаеш, някой ще дойде, ще го поправи и ще почне да ми обсъжда прането. А след едно дребно хулиганство, още едно нищо не значи. Чудя се ти какво можеш. За какво да те потърся? Обидно е да си все в периферията на разказа.
На тръгване осъзнах, че не съм поливала костилките. Все тая. Невинаги се намира някой с лопата, който да ти изрови поезията.
Калина, знам, че знаеш, че преди малко почти умрях, буквално, на улицата и ти си била, ти ме помилва, защо ме спаси, аз можеше да си пукна ей така от себе си, самоотсебеси, ей там, в канафката, главата ми да се търкулне по релсите и да се опитват да ми събират крайниците, за да не се налага да ме погребват няколко пъти, майчицата ми мила, и Лили, какво се е случило за да ви заслужава целият човешки род, не зная. Ох, аз нищо не знам, но ИСКАМ ИСКАМ ДА РАЗБЕРА, искам да остана на котва с теб до море за 3 дни и чакайки няма да умирам повече.НЕ!А ти дали и как щеше да откриеш, че притежаваш този комуникационен канал, ако не беше целия този шум около нас, тези крещящи разгневени хора и само две, които питат:КОГО? Как щяха да се чуват думите ти, прочетени на глас? Искам и ще разбера.Искам и ще намеря начин, ОТ-КРИ-ТИ
ОтговорИзтриване