сряда, 21 февруари 2018 г.

гол абсурд



Аз съм гола.

Гола като главата на господина, застанал на ръба на сградата. Гледам ококорена темето му. По него се стича вода. Отива към лицето му. Прави се на сълза. Той отваря уста, гълта я. Задавя се. Въпреки това изстрелва нахално подмятане. „Господине, не ви разбрах. Диалектът ви не можа да се измие с вода.” Усмихвам се и отпивам голяма тлъста глътка бира право от бутилката. По това време голотата ми е разпъната на кръст в неговото съзнание. Плешива голгота с лице на мъж. 

Кой ме е карал да си забравям дрехите?


Аз съм гола.

Гола като краката на момичето. Покрити с найлонов чорапогащник, но все пак голи. През зимата. Виждат се вените им. Разширени и пълноводни - като водопади, стичащи се в тялото й. „Момиче, мислила ли си кой е директорът на кървавия водопад вътре в тебе?” Не го казвам на глас. Достатъчно странно е, че се взирам в краката й. Тя не ме поглежда, защото в наши дни хората извръщат очи от голите. Кожата е градската мантия-невидимка. Която не можем да свалим.

Прибирам се. Дано ме чака някой с магическа пръчка.

Аз съм гола. 

Гола като плочките в банята, върху които е крайно неподходящо да сложа килим, мокет или каквато и да било подова дреха. Плочките са студени скачени съдове, които ликуват, когато се къпя с топла вода. Понякога сърцата им се пръскат от щастие. После се обаждам на майстора (мисля, че се казваше Митето). На него му е неудобно да стои сам в голата баня, но по някое време започва да му става приятно. Започва да пуши по-често. Да затваря вратата – уж за да не се цапа останалата облечена част от къщата.

Ох. За всеки случай след това ще измия банята със сапун и хладка вода.

Аз съм гола.

Като манекена на ъгъла на Орлов мост. Що за коравосърдечна жена? Що за бездарна дизайнерка е тази вътре, която го е оставила така да стои? Ако той имаше ръце, сигурна съм, щеше да изкопае дупка и да се скрие вдън земя, както казват хората. Аз бих го откопала, защото иначе ще решат, че е психично разстроен и ще го заведат в лудница. Ако закъснея малко и те вече са там, ще приберат и мен в лудницата.

Зад четирите й стени голата истина ще излезе наяве. И никой няма да разбере.

Аз съм гола. Огледалото ме гледа разтревожено и казва „Ти не си гола. Ти си луда.”

Това нормално ли е?

Няма коментари:

Публикуване на коментар