кафемашина

на опашка пред нас жена с басов глас и халка на пръста си

тези купуват по две кафета
а ние сме почнали да бързаме чакайки и да мрънкаме бързайки
докато машината бъдещето предрича
„не връщам ресто и чашките свършиха“
течността и животът в небитието изтичат

обществото - рубинено, лъскаво - крещи, ругае и блъска се
„няма нищо по ценно от времето“
но го изгубваме чакайки и пропиляваме мрънкайки
не четем, а нас само ни сричат
на английски се чува неуместен въпрос: с карта плаща ли се
а ретро псувнята към пощата тича