какъв любовник се оказа лятото

косата е отрязана,
а заедно с нея лятото...

какъв любовник се оказа лятото
как ненаситно те обича
ревнува от морето, бурите и вятъра
и съжалява, че не може да ти подари кокиче

в гората скриваш себе си
за да не може да ти се любува
да плаче иска, но не може лятото
и чака сутрин среща, случайна уж, на ъгъла

игличките на бора усърдно то събира
и разстила ти постеля
не знае, че боли те любовта на лятото
а ти все пак си негова, поне в неделя

дали голямата любов е лятото
се питаш днес а може би и вчера
но ти си влюбена в него и в другите
във всички – и всяко най превръща се в химера

жигосва тленното ти лятото
косата ти, бедрата и недрата
душата ти маркира, за да те познае
след като те сподели със свободата

защото кажеш ли, че писнало ти е от лятото
то жертвено се самоубива
и само спомен ти оставя върху тялото
като ужилване от мъничко коприва

косата е отрязана
а заедно с нея лятото...