Монолог с теб

Бих робувала на твоя смисъл.
Честно да ти кажа бих робувала и на безсмислието ти, което е май доминиращо.
Нищо и никакъв си, но мислите ми те правят нищо и някакъв, а сърцето ми - нищо и всякакъв
Честито. Печелиш. Гласувам за теб, въпреки че за нищо не си се кандидатирал. А после ще страдам за избора си с глухи ридания, които няма да достигнат до ушите ти.
Ти си черната котка, която пресече пътя ми, но аз те превърнах в бяла лястовица. Измислих крилата ти и оцветих тялото ти в цвета на надеждата и светлината.
Бяга ти се от мен. Нека да бягаме заедно. Или както повече ти приляга – нека летим….