Оная жена, която преди има-няма десет дни си смени малкото име и сега се представя като Миналата Година, си мисли че няма да я позная. Но аз не мога да я сбъркам. Като се срещнахме, ме беляза завинаги. Бях бясна на себе си и на нея, която едва познавах. Качих се на рейс, за да й избягам, но никой не успява да се измъкне. От съдбата си. Един невидим контрольор те сваля от рейса, който иска да прескочи настоящето и да спре в бъдещето. Връща те на мястото ти. Мястото ми.
Започнаха ежедневни влюбвания и разлюбвания. Полети и
кацания. Приливи и отливи. Мечтата за лято с дъх на морска сол се сбъдна. И
въпреки всички буквални и метафорични бури и пожари, оцелях. Въпреки сълзите, с
които замерях другите, но все улучвах себе си, оцелях. Въпреки-тата ги удавих в
морето. Знам, че то, за да ме опази, ги е изпратило на другия си край – тоя,
който не се вижда дори да спреш да стъпваш на сянката на дървото и се покатериш отгоре му.
Карах колело, падах от него и пуках гуми до безкрай, а
едно куче с изплезен език наблюдаваше глупостта ми. Други хора също я видяха.
Глупостта ми е голяма безсрамница. Излиза по нощница, влиза в морето по тъмно,
чупи бутилки и изобщо не се интересува от репутацията си. Тя е моят
личен Ким Чен Ун, който ми праща ракети от северната корея на тялото и мислите
ми. После същото онова куче от преди малко ми ближе раните.
Разлях се върху Африка или тя се разля върху мен под формата
на небе с безброй много звезди, улици с безброй много котки, които обичат да се
прегръщат. Безкрайно малкото вода в пустинята също се разля върху мен, карайки
ме да се разлая. Лая го чух само аз, но
още отеква в ушите ми. Там, на пресечните точки на нищото, за планините от
пустиня няма протести. Въпреки че те също са на всички. Никой не ги иска. И нямат
против „инвеститорите”, защото без тях, отсъства животът. Обратната
пропорционалност на света съществува.
Самолетът ми за малко не се стовари на земята и една мелодия
„La vie en rose”, изкомпозирала
всичките ми приятелки, ми спаси сърцето от пръсване. Вярата ми в себе си също
почти катастрофира, но успя да избяга и да подиша чист въздух в планината.
После си взе дипломата – един документ, който трудно може да бие по
хубост паспорта. Паспорта го получаваш без нищо в замяна. Но често се случва
така, че за да го използваш, даваш в замяна себе си и това, което пише в
дипломата.
Една голяма любов се побра в три буркана Нутела. И беше, и продължава да бъде точно толкова калорична, колкото шоколада. Затова понякога правя упражнения. Но не се отслабва от обичане, загребано с голяма лъжица. Върху сноуборда крепя всичките си останали мускули и докато карам, си повтарям как не бива да преставам да мисля. За да не остана безсмислена... и саката.
Честита нова година, Калина.
Снимки:
Bruce Conner, Three screen play
Няма коментари:
Публикуване на коментар