черници

Възможности за сетивност почти няма. Цветове също. Само моите представи за сетивност и цветове. Е, и тези на другите около мен. В черна дупка сме с късчетата си живот. Как една черна дупка може да говори и да не бъде само черна? Говорейки да ти гъделичка съзнанието, а чернеейки да ти свети в очите. Как една черна дупка може да бъде дом? На много черни хора, които се виждат и са мрак. Скрити и сигурни. Стабилни. Но в тихото се чуват и скърцането и стърженето, та дори и отсъствието. Но къде сме си изгубили очите? В изкривеното, разрушено пространство. Докато си ги търсим си бием главите и крещим. Нашите лозунги. И все намираме изход, който нито е, нито не е.

експерименти с име ПЪТ

път
плюс ят
плюс еката
плюс уването
плюс уващите
плюс ниците
плюс ешествието
плюс еводителят
плюс еписът
зашивам сбора
за себе си
постепенно
минус еписът
минус еводителят
минус ешествието
минус ниците
минус уването
минус еката
минус ят
минус всеки пълен член
пътуващ по линията
от ят до яд
една дума
три букви
много
го дели
път
пъ
п със ъ
п без ъ
п само по устните
устни
пусти устни
пукнати устни
пустош
където води
/моят/твоят/нейният/неговият/нашият/вашият/техният/
път(ят)
всеки път

днес
разопаковам се
пристигаща от никъде
там повече от на всяко
друго някъде ти трябват
зарядното!
фенерче и лекарства
отварям ципа на устата си
бягат всички непоети дъхове
ще се уча
да дишам отначало

утре
опаковам се
заминаваща за някъде
там повече от на всяко
друго никъде
си трябвам аз
без другите си вещи
преди да тръгна
ще оближа като куче
лицето на стопанина
ще заключа
и ще глътна страха си

вдругиден
мълча в минало време

"платена реклама"
По наша воля и за ваше добро, от февруари със собствено предаване на www.reakcia.net , което ще пътува назад и напред във времето, до Испания, Куба, Шираз, Атлантида и обратно с всички познати превозни средства и ще си позволява да превишава максималната скорост, защото както казах вече – наша воля. В първия брой ще сме пеша, защото е добре първо да се научим да си ползваме краката по предназначение - да ходим, да танцуваме, да ги обуваме… Летенето идва по-късно или идва Карлсон, който живее на покрива. Все някой идва. И лети. Да ни слушате… че да не ви прегазим. 4x4 сме! И сме на ПЪТят!

разстоянието между я и а

не е нова година
нито нов късмет
не е казана дума
или хвърлен камък
не е формула за радиус
и не е 3,14
не е четвърт, половина, цяло
и не е през 9 планини в десета
нищо че и там си ходил
за да го намериш

а е
един ден
в който ти писва да си
като мухлясала забравена половина на кисел лимон
като „остаряла проститутка, която си спомня за младостта“
като липса на воля за следпразнична диета
като развален светофар (така си бил винаги, не само през януари)
като ядосаните бръчки на челото ти
като глътнат език по време на семейна вечеря

изчисляваш
едно просто човешко
уравнение
че не е добре да си „като“
и се примиряваш с това, че си
независимо колко
все още
безразсъден
безотговорен
неадекватен
несигурен
най-вече думи с без и не
/всъщност само такива думи/
които ти отиват на възрастта
замерят те с тях
ти си ги събираш
и после пишеш
„произведения на изкуството“
като истински млад поет

защото
напук на тези, които те целят
СИ млад
напук и на себе си
СИ млад
нищо че падна в дупката на нулата
на твоите 20 години
сега отначало
за да се научиш, че началото
не е страшно
изглежда да горчи
но ще ти се разтопи в устата
заедно със следващите 20 години
които ще замажат представките
на твоите думи

ОТВОРИ СИ УСТАТА!

и си признай
никога не си очаквал разстоянието между я и а
да е един обикновен ден, в който
не ти липсва поезията
не ти пука за бъдещето
професията
знанието
дипломата

пука ти само за мисленето
и колко е хубаво да мислиш за думи с буквата А
ананас
алкохол
ангел
антихрист
автобус
акордеон
аспержи

в този ред
без ред
неподредени
какъвто си и ти
един Аз

на милион

я

играя на бесеница със себе си
налучквам
греша

предпочитам да не позная думата
отколкото да не означава нищо

а през януари мислите ми се учат да рисуват бесилки

Селото разказва приказки

За втора година подред на Коледа е пролет и от земята извират кокичета. Цъфтят едно по едно, минута по минута и се правят на сняг. Заблуждават децата, а децата заблуждават тях. Изкореняват ги и се замерят с листата им. А всъщност се питат обича ли ги или не ги обича обичаният. Слънцето изгаря току-що родените и загинали бели полупрозрачни крайници на кокичетата, а малките крачета тичат около огъня, като че в тях се е вселил духа на древни шамани и чародейци. Пушекът прикажда цялото село от последната Дочова къща до първата Беньова. Сенки на моркови се виждат като погледнеш нагоре. Там чакащи прераждане снежни човеци плетат капани за сънища. Бързат да ги пуснат над селото преди да е станало късно, за да могат да отидат там пожеланите, измислените, невъзможните светове, сънувани в навечерието на празника. И да увиснат, като обесени - неизживени. Под тях са заложени фойерверки, които да опръскат черно-бялата картина в цветове. Да изпепелят старата година, която бе по-къса от предишната и по-дълга от следващата. Кибритът е скрит под елхата. Кори от портокали са се разстлали по пътя към центъра. Мирише. На площада голяма дървена маса чака около нея да затракат протезите на баби и дядовци, вървели три дни и три нощи, за да не изпуснат Бъдни вечер, която утре ще е Бъдни вчера. А докато се върнат обратно в домовете си, ще са я забравили. Няма да е била. Ще има само остатъци от храна в устата им – от питката, от чушките, от боба, от фурмите. Никой не се е сетил да си вземе четката за зъби, този мияч на спомени. По-добре да пътуваш с по-малък товар към празниците. Светлината в пет часа следобед е розова, градът, някъде в далечината, със сивата си уста поглъща слънцето и го маскира като луна. Нахлузва му червена шапка и го праща да обиколи света. А на другия ден хората се будят от кукуригането, мученето и цвиленето му. Някои от собственото си хъркане. Свети. Нов ден стъпва с прокъсаните си цървули върху главите им. Скача от едната на другата. На по-празните се подхлъзва, на по-пълните си почива, а по-старите ги прескача. Старае се да не ги заболи и да не оскубе косите им. Светофарът на гарата свети в зелено и прави магии за влакове, от които да слязат лелите, вуйчовците, внуците. За да прерасне всичко в прегръщане и целуване. На площада, на линията, на масата, на пътя. Обядът е сложен. На всички им се ядат приказки за неслучени неща.

АНГЕЛЪТ МИ

Много ми е отслабнал ангелът. Няма сили да ходи, пък камо ли да лети. Карал диетата на всичкоправенето. Изморил се. За здравето си не помислил изобщо. И за формата си. 90-60-90 не е идеалната форма за ангели. Сила им трябва на тях, за да са истински хранители. Да се грижат за нас. Ангелите ни пазят от това много да мислим. Шептят ни да не прекаляваме и ни хапят мекото на ухото. А моят какво – аз да го мисля. Ангел-анорексик, който повръща чуждите думи, а със своите пуска водата. Мие си лицето със запушени уши, докато аз му крещя: Яж, ангелееееее. Като готвачка в детска градина, която сама не би изяла храната, която е сготвила. Ангелът ми е непослушното дете, което ми вика „не ща“ и се напикава в леглото. Аз определено не съм готвачка, защото нищо не съм сготвила. Не мога. По-добре и да не рискувам. Че ще взема да му опожаря крилата на ангела, да му запаля фитила и да ми гръмне на рамото. И съвсем за нищо да не ставаме – и той, и аз. Ангел-динамит на скалисто рамо – зона, която трябва да бъде отцепена. Той определено не е дете. Сега го гледам как върви – посърнало и нескопосано. Прегърбено едно такова, сиво. То това не е ходене, а влачене, пълзене. Ангел-охлюв-Квазимодо, минал покрай Париж. Стегни се, ангелееее. Коледа идва. Той се сепва. Казва ми, че по Коледа нямаме нужда от ангели. Само чудеса се случвали. От тях ли да ни пазят. Затова заминавал. Ангел-бунтар. Оградил с кръгче датите от днес до Нова година на календара ми и написал с шарени моливи: ПОЧИВКА. Прав ти път, ангеле. Ще пропуснеш. Какво. Последните дни на последните редове нямат какво да кажат. Те чакат и мълчат. Докато ангелите си правят банкет някъде в Лапландия. А после никой на никого нищо. Като всяко добро начало.

в болест и здраве

на сто градуса завирам
дишаш изпаренията ми
за да си лекуваш синусите
влизам през носа
и ще ти изляза през него
ваксинирах те
но имунната ти система
не противодейства
взаимодейства с всяко чуждо
дишане уста в уста
само микроби си целия
идваш да те приема
в моята клиника
където се лекува
с чай
чесън
джаз
препечени филии
и лукчета
това е частна клиника
и ще трябва да си платиш
осигуровките
за да съм сигурна
че ще оздравяваме заедно