когато боли

когато боли, не се говори
завесите се спускат пред устата
душата е оставена да се оправя с бъркотията
режисьорът си е тръгнал
сценаристът е оставил диалозите с болката на масата
в тях никой не крещи - нито болката, нито този, когото го боли
опитват да спазят добрия тон
в името на общото бъдеще на сцената на живота
защото болките не могат да бъдат гръмнати с пушката на чехов
не могат да бъдат осиновени или отгледани от някоя дойка на болката
не могат да бъдат уволнени, защото не се справят с ролята (те винаги се справят)
някои болки се зашиват с алено червен конец за телата ни
и белегът остава, за да си знаем - вечността не съществува 

когато боли, не се говори
пуска се музика
иглата попада в браздата на болката
и от грамофонната плоча на човешкото тяло зазвучава туптенето на сърцето
звукът се втурва накъдето му хванат очите и се удря в петите
оттам се връща ехото, което, противно на очакванията, не повтаря като папагал туп-туп-туп
а говори със собствения си шепнещ, но мощен като тътен, глас
че срещу тази мелодия в речника на нашия език са записани две думи -
болка и любов
едната без другата не би могла
обричат ни на стерео реалност
в която две гигантски колони пукат тъпанчета и илюзии -
и двете, напук на всички правила, са поставени от лявата страна.

когато боли, не се говори
включва се прожекционният апарат
гласът зад кадър дълго време няма да се научи да спряга глаголите в минало време
докато спомените се редуват един след друг без някакъв специален монтаж
красивото настояще ще остане за съновиденията ни, за които не всяка вечер има свободни билети
живот като на кино, казват
и лентите са нашето наследство
задачата е да останат непокътнати от болката
комедиите да не превръщаме в драми, любовните истории да не станат някакви трагедии
живот като на кино (без съмнението съдържащо се в "казват")
това означава множество финали
въпросът е да не останем вечно техни зрители
да помним, че сме главните герои

Art by Keith Haring