Селото разказва приказки

За втора година подред на Коледа е пролет и от земята извират кокичета. Цъфтят едно по едно, минута по минута и се правят на сняг. Заблуждават децата, а децата заблуждават тях. Изкореняват ги и се замерят с листата им. А всъщност се питат обича ли ги или не ги обича обичаният. Слънцето изгаря току-що родените и загинали бели полупрозрачни крайници на кокичетата, а малките крачета тичат около огъня, като че в тях се е вселил духа на древни шамани и чародейци. Пушекът прикажда цялото село от последната Дочова къща до първата Беньова. Сенки на моркови се виждат като погледнеш нагоре. Там чакащи прераждане снежни човеци плетат капани за сънища. Бързат да ги пуснат над селото преди да е станало късно, за да могат да отидат там пожеланите, измислените, невъзможните светове, сънувани в навечерието на празника. И да увиснат, като обесени - неизживени. Под тях са заложени фойерверки, които да опръскат черно-бялата картина в цветове. Да изпепелят старата година, която бе по-къса от предишната и по-дълга от следващата. Кибритът е скрит под елхата. Кори от портокали са се разстлали по пътя към центъра. Мирише. На площада голяма дървена маса чака около нея да затракат протезите на баби и дядовци, вървели три дни и три нощи, за да не изпуснат Бъдни вечер, която утре ще е Бъдни вчера. А докато се върнат обратно в домовете си, ще са я забравили. Няма да е била. Ще има само остатъци от храна в устата им – от питката, от чушките, от боба, от фурмите. Никой не се е сетил да си вземе четката за зъби, този мияч на спомени. По-добре да пътуваш с по-малък товар към празниците. Светлината в пет часа следобед е розова, градът, някъде в далечината, със сивата си уста поглъща слънцето и го маскира като луна. Нахлузва му червена шапка и го праща да обиколи света. А на другия ден хората се будят от кукуригането, мученето и цвиленето му. Някои от собственото си хъркане. Свети. Нов ден стъпва с прокъсаните си цървули върху главите им. Скача от едната на другата. На по-празните се подхлъзва, на по-пълните си почива, а по-старите ги прескача. Старае се да не ги заболи и да не оскубе косите им. Светофарът на гарата свети в зелено и прави магии за влакове, от които да слязат лелите, вуйчовците, внуците. За да прерасне всичко в прегръщане и целуване. На площада, на линията, на масата, на пътя. Обядът е сложен. На всички им се ядат приказки за неслучени неща.