„галериите не работят в понеделник“
Галерията в главата ми е принудена да отваря врати всеки ден. А не й се работи. Поне в понеделник. Тогава бих се оженила. За друга галерия. И да й бъда вярна само в понеделник. Всички останали дни да обичам до смърт други музеи и арт инсталации, които включват щепсела си в главата ми. За да крадат тока и посетителите ми. Щях да се оженя за теб, Микеланджело, ако не беше заспал в понеделник.
„можете ли да ми дадете цигара“
Качулка без глава в нея. Само една черна протегната ръка с черно под ноктите. Подута, противна, молеща ръка. Иска още две минути самота и да завие устата си с дим. А дъждът не обича да сме сами и гаси цигарите ни. Дъждът кара мозъкът ни да настръхне. И залепя кичури коса върху устите ни, за да ги завие и да ги накара да млъкнат. Да пият от водата, която се стича от косата. Да ядат нацъфтелите й краища. Дъждът изпълнява всичките ни първостепенни нужди. Които ние, както винаги, сме забравили. Даже целува телата ни.
„защо се държиш така“
Писмо до най-близкия. В което вместо да даваш отговори, се питаш същите въпроси. И във всяка следваща дума, която пишеш, намираш още. И се чудиш дали няма да ти свърши мастилото преди да си написал отговорите. Та ти дори не си химикалка, а молив, който всеки ден доброволно подостряш в острилката на ежедневието. Няма да ти свърши графита. Ще ти свърши живота.
„сама избирате пътя си“
Думи от дядо, какъвто никога не съм имала. Дядо, който ми говори на Вие. Представям си пътя си като Шишман. Много магазини, където можеш да влезеш. Много улици, по които можеш да завиеш. Много барове, където можеш да се загубиш. Многотия. Ако ти писне в бара отиваш в църквата, за да се помолиш на Бог и да го питаш дали изобщо си на вярната улица. Дали това е вярната любов? А неговият номер е зает. Операторът ще предаде за обаждането ти.
„гррр грррр“
Страх ме е от гълъби. А те постоянно припознават косата ми с гнездо и обикалят около мен. Един върви по парапета, на който съм седнала. Истински дебел, надменен гълъб. Цар. Върви към мен и ми говори. Че ме бил виждал и преди. Бил ми акал на перваза. Нападал ми бисквитите. Насъсквал други гълъби срещу мен. И идвали на групи в сънищата ми. А сега по-добре да съм си тръгвала. И да не си помислям да подавам сигнал в полицията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар