събота, 1 ноември 2014 г.

ретроспекция

Нито сме такива, каквито сме били. Нито сме такива, каквито сме сега. Нито сме някакви изобщо. Ние сме над, под, около, в. Много глави, събрани в кукувичето гнездо. Да мътят собствените си преживелици. И да ги пренасят нелегално през граница. Прибрах се. Сега стоя на отворена врата и ме удря течение от спомени. Ще настина завинаги и няма да помня нищо. Има време дотогава. Ку-ку. Казва кукувичката в мен. Засега се прибира обратно след всяко кратко или дълго "ку-ку", но знам че някой ден ще излети през един от прозорците ми. Те са общо много и не затварям капаците им. Ще лети, момчетата от другата улица ще я целят с прашки. Тя ще трака с човката си и ще пее на караоке. Като една истинска птица. Която не става за ядене.

Кукумицин пикчърс призент: Три момичета, а понякога и един лорд по улиците на Лондон
неотдавна.

kukumitzin pictures from Kalina Palaveeva on Vimeo.

Няма коментари:

Публикуване на коментар