неCV

Не съм много редовна. На лекции, в писането, в градския, в главата си. Не обичам CV-та. Няма смисъл да казвам, че съм интелигентна, комбинативна и умея да работя в екип, защото не притежавам всички тези качества постоянно. На приливи и отливи са. Вдъхновението ми също. Искам да пиша, но обикновено не в подходящия момент. Искам да уцеля този момент и да го моделирам в изкуство, но тялото не ми се подчинява. Когато ми се крещи или плаче, предпочитам да пиша, да се разливам върху листа и да не мога да се попия, превърнала се във восък. Когато се смея, забравям за писането. Тогава ми се преживява, не ми се наблюдава. Отварям си устата и мисля, че оттам ще излезе някакъв кокетен момичешки смях, но по-скоро прилича на врещене и истерия. И осъзнавам - това е любимият ми звук. Разцентрована съм от главата до петите. Не че някога съм намирала центъра на тежестта на тялото на човека. Не че и съм го търсила толкова упорито. Всъщност той изобщо не ми е важен. Не ми се ще да тежа на някого, дори и на себе си. Лекотата на тялото и душата са изкуства, които също понякога владея. Най-вече лятото, за което абстинирам. В някои моменти се усещам толкова малка и наивна. А в следващите не ми пука и не искам да се променям. Осъзнавам неща, а после нарочно ги забравям, за да ги науча отново някога, някъде с някой друг. Но всъщност не съм толкова малка, вече не се събирам в една кутия на спомените. А в две – едната от най-старите ми мъжки кецове, които майка ми ненавиждаше. А другата от черни токчета, които тя обожава, но аз не нося. В кутиите има сухи цветя, бутилка бира, счупени очила, открадната по погрешка чаша, картички, самолетни билети, хвърчащи листа с мъдри, не чак толкова мъдри и премъдри мисли, меню от „О, Шипка“, плакат, откъснат от киноцентъра при едно среднощно посещение, снимки, клечка от китайски ресторант, червен конец и други. Части от мен. И от другите, които колекционирам. Представлявам една Калина или както се оказа 10 не особено свързани изречения без обща тема, написани напук на CV-то. Е, животът ми е същия. Пораснах. Учих в училище (френско), но не помня какво научих. Тренирах волейбол 4 години, но се оказа, че спортен хъс не притежавам, мразя интриги и се привързвам твърде много към хора, които нямат никакви намерения да се задържат около мен. Тези фактори сринаха спортната ми кариера. Без да знам какво искам и търся (важи и до днес) влязох в гимназия. Елитна. Там упорито ни учиха да си правим CV, но само ме накараха да намразя формите. CV-то е една лъжа, но поне е благородна. Служи да заблудиш някого, който имитира дейност, че си готов да правите това заедно. Икономиката и предприемачеството бяха забавни, докато с една приятелка измисляхме песни на последния чин. Бяха хубави години, липсват ми. И те, и хората, с които бяха напълнени. Завърших и продължих да бъда все толкова неосъзната. Станах студент общо взето с мерак и лекота. Оттогава времето ми лети много бързо. Сигурно защото изобщо нямам чувството, че съм студент. Журналистика. То тази специалност е малко така… айляк. Не знам дали ще упражнявам тази професия. Играя в театър, но май и актриса няма да стана. Човек не се учи на изкуство, защото то не е материя, а вулкан и цигара, скок с бънджи и зимен сън. То е бърз влак, който не спира на моята гара, но понякога е пътнически и се качвам без билет. То е Годо, лабиринт, падаща звезда, луна. Възможно е да бъде и въздух, тоест всичко. А аз на всичко ще се науча – да карам сърф, да катеря, да не пуша.

Внимание! Строителен обект. Строя се. Строя сърцето си, душата си, съзнанието си. Знам колко е мащабен проекта. Не съм стигнала далеч, но съм създала едно важно нещо – площадка, на която да кацате вие, хората, с вашите дирижабли, парашути, самолети и хвърчила. Тогава сякаш магически ми се включва захранването, светват лампите и ми тръгва водата. Строител съм - мога да бъркам вар и да лея бетон. Казват, че съм мързелив работник, защото не бързам за никъде, но това е защото не знам къде искам да стигна. Може би ще завърша строежа си във Флоренция с красив мъж, фунийка сладолед и залез на Понте Векио, но преди това ще трябва да се науча да правя CV.