Денят, в който не плача

ден първи
мокрото стига не по-далече
от миглите
които се разотиват
при бърсането на мъчното
с ръкава ти
маркират те с черно
да се знае
че си мой
и ти трябва да го разбереш
най-накрая

ден втори
вдигам наздравици
със сълзите си
докато
момичетата го карат на вино
като пресуша моето
минавам на тяхното
а после всички
лежим на земята
и търсим границите
между сълзи и смях
разликите във формата на лицето
и правим конкурс
гласуваме
за кривото

ден трети
сълзи ми само едното око
в бъркотията от щастие и нещастие
тече развълнувано
другото в отпуска
още не е напуснало
надявам се.
че ми трябва
точно за тия моменти
в които обичам да плача

ден четвърти
огъват ми се клепачите
от натиска
на вълните отвътре
изключвам си телефона
да няма снимки
някое
истеричнo selfie
към което да приложа
заплаха за самоубийство
времетраене – малко
универсалният лек
шоколад
и иронизиране
на процеса
и причините
без нужда от лекарско предписание

ден пети
няма да живеем вечно
върху супата плаче ли се
а в салатата
изобщо на масата
некултурно е
неуважително към гостите
на ресторанта
и живота ми
май трябва отдолу
да се завра
при отпадъците
отпаднали от веселото

ден шести
гневът ми
има два варианта
да се трансформира в сълзи
или крясъци
второто не го мога
затова хлипам безпомощно
докато наум
ти скубя косата
и завързвам на възли
крайниците ти
добре че извратеното
е под съзнанието ми

ден седми
сухо е и вътре, и вънка
ден без сълзи
ден за обичане
ден за бавно измъкване от леглото
нагоре с дупето
ден за бягане от другите дни
ден на приятеля
безпроблемния ден
за рисуване на картини
това е почти всеки ден
без другите шест
и искам много
да бъде международен