петък, 26 май 2017 г.

И един великан стоеше там и им правеше сянка


“Да имаш великан не е толкова лошо.”
Аз съм една мисъл. Тази мисъл. Принадлежа на едно момиче, което в момента целува някакъв мъж. Изплъзнах се от Нея и може да се каже, че съм свободна. Поне за малко. Докато Tя не ме извика отново и не ме заплете в къдриците си, не ме заклещи и не започне да ме върти нервно с пръстите си, заедно с още други по-малки или по-големи мисли. Прави го нарочно, сигурна съм. Налага се да говоря и още по-лошо – да споря с останалите. Ужасна суматоха става. Губя края си или началото. Но…има мисли в много по-лошо положение, така че няма защо да се оплаквам. Аз нося утеха и усмивка на лицето й понякога. Не знам защо обаче друг път я разплаквам.

Родих се, когато Тя срещна мъжа, който целува. Ух. Езиците им са изскочили извън устите и погледът ми се е спрял там, като залепен с „Капчица“. Отвратително. Отстрани, разбира се, стои Време. Той е техният великан. Всички му говорят на Вие – според мен защото е много висок. Постоянно нещо плямпа. Даже докато спи. Много ме дразни, а съм мисъл, предназначена за него и ща не ща – трябва да се примиря. Иначе е мил и… оoooгромен. Винаги е гладен - често и мисли яде. Тук искам да кажа, че съм против този КАНИБАЛИЗЪМ. Въпреки че има доста мисли, с които не се разбираме въобще. Няма да влизам в подробности. Ненаситен е. Но… Тя и мъжът също не могат да му се наситят. Гушкат го, спят с него. Държат се сякаш е дете. И не е лъжа, че прилича на дете по много неща – трябва да се примиряваш с всичко, което прави, да внимаваш да не го обидиш, да му се усмихваш, дори когато не ти се усмихва съвсем. Но има и нещо, което го отличава от всички останали деца. Прави сянка. Дебела, студена и доста голяма сянка. Всички мисли носим пухенки и шапки, когато той е наоколо. И си мрънкаме под носа някаква ей такава смесица от думи „Време, Вие няма ли да отидете да се изпикаете или да поиграете в полето, или може би да поплувате, или да полежите, да си починете, неуморен сте значи, един ден ще ви заболят костите, да - непременно ще ви заболят“. Но го казваме толкова тихо, че да не ни чуе. Разберете ни и нас. Вън е 30 градуса. Мор. Бански. Дойде ли той – зимния гардероб. Ще се побъркаме вече.

Спряха да се целуват. Гледат напред. Тук сме, между другото, на един бряг. Красиво е и току що Време наистина отиде да си легне. Хвала на небесата и седемте морета, пред които вероятно сме застанали. Не знам точно. Ще ида да питам някоя от другите мисли, които се изхлузват като новородени от Нея. „Здравей, приятно ми е – аз съм Да имаш великан не е толкова лошо.“
„Здравей, аз съм Тук времето е спряло“

Няма коментари:

Публикуване на коментар