Като малка вярвах в Дядо Коледа. До един ден, в който нервирах майка ми толкова, че тя ми каза „Няма Дядо Коледа. Аре да те видя сега на кой ще пишеш писма и кой ще ти носи подаръци“. Ревах малко и без глас, за да не я ядосвам повече. Много богове имах тогава и ме беше страх, че тя може да ги убие за един миг. Като пораснах разбрах, че всички богове всъщност са мъртви.
Все тая. Следващата Коледа дойде. Тогава през декември още валеше сняг. Майка ми се правеше, че Дядо Коледа е възкръснал. Сочеше ми през прозореца къде е паркирал шейната и аз се правех, че го виждам. На вратата се звънна. Започнаха да ме бутат „Айде, тичай да отвориш, ние все пак живеем в панелка и нямаме комин. Дядо ти Коледа на крака ти е дошъл“. На прага ни имаше пакет. В пакета – игра. Нинтендо. Със сигурност знаех, че този, който я е донесъл няма брада, червен костюм и елени. Включихме я. Супер Марио бързо зае мястото на Дядо Коледа в моята лична библия. И като всеки себеуважаващ се бог започна да ме учи кое как в този живот. Като ядеш гъби, порастваш. Като ядеш цветя, ставаш безсмъртен. Стреляш по лошите, които ти се изпречват на пътя. Разбиваш тухлените стени с лекота, а някои даже ти плащат за свършената работа. Ако си смел и скачаш достатъчно високо, стигаш замъка. Ако не се отказваш, намираш принцесата. В моя случай - принца. До днес не съм убедена, че е логично да се боря със змея, за да достигна принца. В краен случай, ако някога успея да се превърна в истинска дама, ще заема ролята на принцесата. Макар че тя е невъобразимо скучна.
Превъртях играта и вярата си. От гъбите халюцинираш. От цветята ставаш щастлив, но не и безсмъртен. Ако си смел и скачаш високо, някой ти реже крилата, защото не може ти да имаш, а той да няма. Ще ти се да стреляш по този някой. Дори си трениран – безброй часове с пистолета по патиците в телевизора. Но не можеш. Ръцете ти са в джобовете. В тухлени стени се блъскаш само като си пиян и обикновено ти даваш пари. На таксито, за да те прибере преди да си си разбил главата. Не стигаш замъка, но разбираш, че и това, което имаш е замък. Зависи от очите. А принцът… Той е самият змей понякога. И не е само един, въпреки че все още ти се иска.
Сори, но боговете не работят. Не вярвам в тях. Вече вярвам в хора. Някои имат сърца. За разлика от Супер Марио.
Няма коментари:
Публикуване на коментар