настъпили сте ми съкровището, госпожо
а малката жена улавяше мислите ми
във фотоапарата си
лентата не може да мисли
лентата само шепти
не ви работят очите, госпожо
а погледът й засядаше в екрана
вместо да допре до него ухото си
ушите не мигат, не спят
виждат по-ясно
опаковат откраднати образи
къде си изгубихте вселената, госпожо
а по гумите на автобуса се видяха издълбани
координатни системи
България, Европа, светът
ето ме и мен там - лист хартия, госпожо
и релефни върху него сетивата ми
деформацията предстои
заличаване
заличав
за теб е това, госпожо, на която говоря на ти
в писмото си за слушане
Няма коментари:
Публикуване на коментар